КАМЍЧКА ж. 1. Умал. от кама; малка кама, камица. Гоце решава по-харно да отиде „на бесило“, нежели да остави жив „предателя“ — и забива малката си камичка в гърба му. П. К. Яворов, Съч. II, 174. В никого не бе намерено оръжие, ако не се смята една малка камичка, която Манол носеше препасана на колана си. К. Калчев, ЖП, 394.
2. Диал. Дървен или железен клин. Той [селянинът в бъчвата] казал: „Бутнете камичките на бъчвата, аз ша излеза и вий влезте.“ Нар. прик., СбНУ XXXVI, 101.
3. Диал. Малка площ земя, обикн. обработваема, с форма на клин. — Ей я, хи, там! Оная нива! .. — Ей там на боруна, г-н съдия. Камичката там, под гората. Й. Йовков, ПГ, 65. — Какво да копайте? — Камичката, до бостаните. Нали рекохте да сеем боб там .. Една леха място е. Й. Йовков, ЖС, 119.