КА̀МО1 и (съкр.) кам, нареч. Остар. и диал. 1. Обикн. в съчет. с кратките лични вин. или дат. мест. форми. За запитване на кое място се намира или се извършва нещо; къде, где, де. — А бре, стрина, я слушай, камо е наш Стоянчо? Ив. Вазов, Съч. VII, 106. — А бе, бай Пенчо, каква е пък тая ощура? — попитал онзи, който видял динята най-отпред ..— А бе да не е дяволска глава? — попитал един. — А камо ѝ роговете? — казал други. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 450-451. — Добър ден, кир Михалаки, много ти здраве от брата ви, кир Димитраки, праща ви тая полица. — Добре дошли, чорбаджи, камо я да видя? К. Фотинов, бр. 41. — Синко Стоене, Стоене, / като си, синко, пооди, / пооди девет години, / камо ти, мама, печала? Нар. пес., СбНУ XXIX, 83. Кое списание имат нашите братя болгари? Камо им землеописанието; камо им граматиката да утверждават главния свой език, от когото имат и корена? Люб., СбПер. п Ι, 18.
2. Във възклицателни или въпросително-възклицателни изречения за изразяване на недоволство, изненада и др.; как. Либе, либе, първо либе, / камо траеш, та не дойдеш, / твойто сърце камено ли й? Нар. пес., СбВСтТ, 592.
3. Като предл. За изтъкване на подобие, прилика; като. „Майко мила, омъжи ме, / н’арна кукя намести ме, / арно момче отбери ми, / камо мене, спроти мене, / как цървени трендафили, / как шарени аргаани.“ Нар. пес., СбБрМ, 441.
◊ Камо да. Сложен съюз. В началото на предпоставно подчинено обстоятелствено изречение за възможно условие; в случай че, при положение че, ако. Камо да знаеше, той би предпазил и него и себе си от беда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 38. — Камо да бях знаял и нея вечер на извора: ой, разплата да бяхме сторили още тогази и двама, Милкано. П. Тодоров, Събр. пр II, 205. Камо ли. Сложен съюз. Често в съчет. със съюз а, та. Свързва прости изречения в сложно съчинено съпоставително изречение: а) за съпоставяне на две възможни действия, които се отричат, като по-силно се отрича второто; още по-малко, нежели. Просто не ми се вярваше, че можах да спечеля с труда си толкова пари! Та аз не бях виждал в ръката си досега левче, камо ли хиляда и двеста лева! Кр. Григоров, ОНУ, 78. — Днес какво е — свети Георги не е ли? .. — Хайде за много години!... Сега ще черпиш. Викай за вино .. — Нямам, бе братя, нямам пет пари; с какво ще ви черпя. Нямам хляб, камо ли вино. Ц. Церковски, Съч. III, 203-204. Той [Стефан] беше тъй почитан и обичан в града, че никой не дръзваше остра думица да му каже, а камо ли да му затворят училището. Д. Немиров, Б, 46. Къде вяра у тях, они нямат нито человечество на себе си, а камо ли вяра. Може ли вяра да бъде в един звяр! АНГ I, 4. Тоя разнообразен материал е разпръснат и разпелеян по разни книги, не е още събран накуп, а камо ли пък да е пречистен и турен колко-годе на ред. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 222. — Коя йе тази гидия, / дето из гора върви и пее? / тук не може пиле да фръкне, / нежели човяк да мине, / камо ли тука да пее! Нар. пес., СбНУ XIV, 81. Пофали са Калина Малина: / „Мен не може ерген да излъже, / та камо ли китка да ми земе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 47. б) за съпоставяне на две възможни действия, от които второто е в по-голяма степен вероятно; още повече, най-вече. Цял свят ръкоплещеше на България, сиреч, на тържеството на правото дело — камо ли българското сърце! Ив. Вазов, Съч. XVI, 170. Електрическият ток спокойно може да убие възрастен човек, та камо ли момче като тебе! П. Вежинов, СО, 148. Ако работата иде нагоре, там какво ще прави? .. Там, дето има една приказка, и невинните виновни изкарват, та камо ли да си направил нещо. Г. Караславов, С, 61. Лукавщината на паликаретата [в Гърция] пред Европа е позната и на самите хотентоти, що са чак на края на света, та камо ли на Европа?! НБ, 1876, бр. 42, 166. Бъдете уверени, че за вас съм готов всичко да направя, камо ли такава работа, която никак не мя бърка на моята. АНГ I, 180. Еднаж минах, та па те излъгах, / а камо ле повтор да повтора. Нар. пес., СбНУ, VI, 42.
◊ Кам ти роговете. Диал. Подигр. Какво толкова спечели, каква облага имаш. Кам тоз (тоя) господ. Диал. Дано стане, дано се случи (употребява се при пожелаване някому нещо хубаво).
КА̀МО2 и (съкр.) кам частица. Диал. В началото на възклицателни изречения обикн. в съчет. с частицата ти. За изразяване на съжаление, че нещо липсва, не съществува, няма го; къде, де3. И отново мисли, отново ядове... Къде е песента му в двора, къде е веселието му... Камо ти оня задружен труд, както в кооперативното стопанство. Кр. Григоров, Н, 68. В българското село Янешово, .., има три минерални води, .. Камо лекари да ги издирят! К. Шапкарев, Р, 25. — Ей го и сватанака Миндо, и той е уйдисал на акъла им. Не минава вече по нашата улица. Камо го да ни дойде на гости, да си побъбрим, да чуем какво мисли. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 305, 2. Митано моме, Митано, / на младост ли се насити? / Камо ти китка на глава, / како що носят момите? К. Христов, СК, 52.
◊ Камо да. Сложна частица. В началото на възклицателни изречения. За изразяване на силно желание за нещо, което е възможно или желано да стане; дано , дано да, нека. — Боже, камо да видя сега Колча! — въздъхна си тя. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 36. Дважди лудо слънцето погледне, / дор край синур ралото завърне: / .. / Камо пусто рало да се скърши, / че по пладне в село да отиде. К. Христов, СК, 65.