КАМУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Грамаден, едър, обемист. Честслав също се уплаши, но, тежък и камурен човек, остана на мястото си с разширени от ужас очи. Й. Вълчев, СКН, 357.
2. Намръщен, навъсен.
