КА̀МУ̀ХА ж. Диал. Вид копринена тъкан; камчина. Янкула седло кроеше / на солунските сарачи / от чиста свила камуха. Нар. пес., СбБрМ, 143.

— От пeрс. прeз тур. kemha. — Друга форма: камха̀.


Източник: Речник на българския език (онлайн)