КА̀МФОР м. 1. Камфорово дърво. Венецианците снабдяват Европа с така търсените подправки — .., каранфил, червен пипер, с медицински растения — камфор, опиум, алое, .., нард, сантал. К, 1963, кн. 1, 24.
2. Безцветно кристално вещество, с характерна миризма, получавано от камфоровото дърво или по изкуствен начин, което намира приложение в медицината и техниката. Смесен с камфор и загрят под налягане, колодиевият памук образува пластмасата целулоид. Хим. X кл., 1965, 106.
3. Разг. Разтвор на това вещество в спирт или растително масло, който се използва като лекарство. Отвътре, от дъното на колибата, идеше тежък мирис — цяла седмица бе лежал ротният вътре, без да проветри покривките: миризма на камфор, йод, на ядене, влажна пръст и мухъл. М. Кремен, Б, 166. Когато влезе в стаята, .., облъхна я [Недялка] миризма на въглища, пот и камфор. М. Грубешлиева, ПП, 40. За препоръчване е дишането през носа през памук, напоен с алкохол, йод, камфор и ментолово масло. Пр, 1952, кн. 5, 51.
— От ит. canfora през гр. κάμφορα. — Ив. Богоров, Кратка география математическа, физическа и политическа, 1851. — Други (остар.) форми: ка̀мфора, ка̀мфера, ка̀мфура. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и другите балкански езици, ГСУ, 1960, 208.)