КАМХА̀ ж. Диал. Камшица. В моята мала градинка / доста е мене що имам — / всякакви ружи шарени, / .. / крехка връбица клоната, / стволеста камха рехата. Π. Ρ. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 939-940.


Източник: Речник на българския език (онлайн)