КАМШЍК1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пръчка със завързана на горния ѝ край връв или тесен ремък, с която се удрят, бият, обикн. коне; бич. Андрешко безучастно подвикна на конете и лениво размаха камшика над главите им. Елин Пелин, Съч. I, 48. Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже, белият му кон хвръкна под него. Й. Йовков, СЛ, 142. Стените на стаята бяха голи, само над миндера беше забит един гвоздей, на който беше окачен камшик от волска жила. Д. Талев, СК, 32. Турците изгърмеле отгоре им. Тогаз те [казаците] със сабите и камшиците си почнале да секат и бият. НБ, 1876, бр. 37, 146. Търно льо, мари хубава, / не ходи късно за йода, / че ти се, Търно, канеха / царъови, Търно, юнаци, / .., / косата ще ти орежат, / камшици ще е изплетат. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 309. Жокейски камшик.
Прен. За бой, насилие. Камшик, камшик! — викаше Манолаки, — вий от дума не разбирате, вий добро не заслужавате. Й. Йовков, ЧКГ, 134. Понякога тези торби с кокали — нашите стари чорбаджии, искат да решават съдбата на онзи народ, за когото ги е малко заболяло сърцето ..; но... сичко ще са оправи с камшика! НБ, 1876, бр. 47, 184. Мина времето, когато колонизаторите спокойно властвуваха с плантаторския камшик над цяла Африка. ВН, 1960, бр. 2625, 3.
◊ Йола, Мара и камшик Тодора. Диал. Ирон. Неразделни приятелки. Камшик Тодора. Диал. Ирон. Висока слаба жена. Отпрал ми се е камшика; отпрах камшика. Диал. Състарих се, остарях.
— От къпчашки (кумански). — Други (диал.) форми: камжѝк, камджѝк, камчѝк. (Вж. Е. Боев, Некоторые особенности татарского говора в городе Варна, Балканско езикознание, 1964, кн. 8, 84).
КАМШЍК2 м. Бот. Род многогодишни треви от семейство розоцветни, с дребни, жълти цветове, събрани в класовидни съцветия, които се употребяват в народната медицина. Agrimonia.