КА̀МЪК, -ът, -а, мн. ка̀мъни и (остар. и диал.) ка̀мъне, ка̀мъци, след числ. -ка, м. 1. Само ед. Спец. Твърдата минерална маса, с изключение на рудите, която съставя земната кора и е разпространена върху земната повърхност като твърди минерални тела с неопределена форма и различна големина. Земната кора е изградена от камък, поради което и носи название литосфера или каменна обвивка.
2. Всеки отделен къс от тази минерална маса. Бойчо се притули пак зад един камък и чака да види Марийка, като тръгне. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 189. Момченцата плъзнаха по баирите, .., обръщаха големи камъне, за да ловят гущери и змии. Й. Йовков, Ж 1920, 134. Шуми Искъра буен u мътен, пенят се водите му по камъните, бият се в скалите. Елин Пелин, Съч. IV, 188. Цели редици коли пренасяха тук грубо нацепени гранитни камъни, пясък, вар, тухли. Д. Талев, ПК, 474. Високите стени, .., иззидани с големи четвъртити камъне, стоят и до днес К. Величков, ПССъч. I, 31. Рано ранила Драганка / на бели Дунав за вода. / На мермер камък стъпила, / с бистра се вода измила. Нар. пес., СбВСтТ, 638. Камъкът тежи на мястото си. Послов. Казана дума, хвърлен камък. Послов. Камък, дето се търкаля, мъх не хваща. Послов.
3. Само ед. Материал от тази твърда минерална маса, използван в строителството и за изработка на предмети на бита и изкуството. Сред този квартал от стъкло и камък градинката беше единственото свежо петно. А. Наковски, МПП, 63. Христан набързо му направи „сметчица“ и му доказа, че ако си приготви камък, стопанството ще му отпусне кредит за две години да си построи нова къща с три стаи и балкон. И. Петров, MB, 172. А онова, което ги отличаваше най-повече от дотогива известните американци, беше, че имаха жилища, построени от камък и вар. П. Кисимов, ОА II (превод), 5-6. Статуя от камък. Ваза от камък. // Със съгл. опред. Вид от този материал с характерни свойства, обикн. използван за облицовка на сгради и ваятелство. Болонският камък е фосфоресциращ минерал. М. Калинков, ГГ, 110. Камък с превъзходни качества има във Врачанско — така нареченият „врачански бял камък“, .. Той се употребява главно за паметници. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Русенският камък е мек, поради което лесно се обработва
4. Стесн. Малко минерално образуваше в жлъчния мехур, бъбреците и пикочния мехур на човека в резултат от нарушаване обмяната на веществата в организмац конкремент. В бъбречното коритце могат да се образуват песъчинки, които впоследствие, сливайки се, довеждат до образуване на по-големи бъбречни камъни. Ал. Гюровски, АЧ, 235-236. Както в пикочните пътища, така и в жлъчните пътища и жлъчния мехур могат да се образуват .. жлъчни камъни. Б. Койчев, Б, 51. Хранителният режим при камъни в пикочните пътища се определя и регулира в зависимост от предразположението към образуване на камъни и от вида на последните (уратни, фосфатни, оксалатни и пр.). 3, 1969, кн. 1, 13. Имам камък в бъбрека.
5. Само мн. Разг. Каменна настилка. Кочо разсвирепял като тигър, впил железните си пръсти в шията на един непознат господин, шапката на когото се валяше по камъните. Ал. Константинов, БГ, 81. Борис го [Стефана] настига, измъкна войнишкия си нож и замахна да го забие в гърдите му. Димо го изпревари, стовари му пестник в тила и го простря на камъните. К. Петканов, МЗК, 130.
6. Разг. Воденичен (мелничен) камък. Почти всички воденици по Тунджа близо до града бяха големи, с по два-три камъка. К. Константинов, ППГ, 58. Водениците продължават да мелят, камъните се въртят и кречеталата тракат оглушително. Л. Стоянов, X, 104. Тая воденица Джупуните бяха купили на безценица .. Тя имаше два камъка, но поради скъсания и отдалечен яз работеше само с единия и с тепавицата си. Ем. Станев, ИК I и II, 16. Из широките врати на мелницата се показа Нягул, майсторът на камъните. Й. Йовков, ΒΑΧ, 134. Тази воденица най-напред беше с два камъци, без решето, но отпосле ся турнаха още два камъци и ся прибави едно решето. Дун., 1876, бр. 1072, 40. Заправил Стоян, заправил / воденица с дванайсе витлове, / със тринаесе камъне. Нар. пес., СбВСтТ, 432.
7. Разг. Скъпоценен камък. Радоил пи здравица за нея [Славка], па извади и ѝ подаде в дар едно цвете от брилянти за косата. Камъните заизпускаха ярки разноцветни огньове на светлината. Ив. Вазов, Съч. XIV, 54. Че ѝ счупи пръстена, / пръстена бурмалията, / със дванайсе камъка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 221.
8. Разг. Парче от стъкло, пластмаса и др., което имитира скъпоценен камък и обикн. служи за украса на накити, предмети и под. Цени се [Наца] слугиня у една вдовица. Даваха ѝ по някоя дребна пара, счупено гребенче с камъни. М. Грубешлиева, ПП, 101.
9. Разг. Надгробен камък. — Каквото трябва да се направи за гроба му [на Саша], камък, ограда, ще го направя. Й. Йовков, ОЧ, 148. В един ъгъл — грубо издялан камък: то е гробът на светеца. Ив. Вазов, Съч. XV, 29.
◊ Адски камък. Хим. Сребърен нитрат. Сребърният нитрат е безцветно кристално вещество, разтворимо във вода. При загряване се стопява. Излят на пръчки, се нарича адски камък. Хим. IX кл, 1950, 108. В слаб воден разтвор адският камък се употребява за компреси при .. екземи за подсушаване. Винен камък. Хим. Калциева сол на винената киселина, която се използва в бояджийството, сладкарството. Тя [винената киселина] се съдържа и във виното, където като се увеличи количеството на алкохола, разтворимостта ѝ намалява и тя кристализира като винен камък. П. Даскалов и др., ТК, 22. Въпреки отделянето на известно количество винен камък след охлаждането и съхраняването на гроздовия концентрат, все пак не може да се достигне желаното намаляване на винената киселина. М. Киров, ТК, 15. Воденичен (мелничен) камък (съкр. камък). Всеки един от двата специално обработени големи плоски и в кръгла форма камъни, които представляват главното устройство за смилане на зърно. През тези сушави септемврийски дни бяха заглъхнали и водениците — нощем улеите и язовете бяха заприщени, за да се набере достатъчно вода, та кречеталата на разсъмване да заиграят върху мелничните камъни. Г. Караславов, ОХ IV, 502. Пред къщурката имаше дворче, обрасло с бурен, а на един ъгъл между тревата лежеше голям воденичен камък. Ст. Загорчинов, ДП, 211. Зелен камък. Хим. Бледозелени кристали (желязна сол на сярната киселина), които се употребяват в земеделието за борба с болестите по растенията, при производството на мастило и другаде. Стените на помещението трябва редовно да се варосват, като във варовото мляко се поставя зелен камък .., за да не се развиват плесени по тях. Н. Димов и др., ТМ, 62. На въздуха зеленият камък отделя вода и бавно се окислява. Хим. IX кл, 1958, 110. Зъбен камък. Мед. Твърди отлагания от калциев карбонат и фосфат, бактерии и др. между зъбите, по вътрешната страна на долните резци и на други места по зъбите. В устната кухина като начало на храносмилателния апарат става първичната, грубата преработка на приеманата храна, при което в нея остават хранителни частици .. Всичко това създава условие за развитието на зъбен налеп, зъбен камък и др. болестни изменения в устната кухина. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 67. Зъбният камък трябва да се почиства редовно. Километричен (километражен) камък. Камък или специален знак, поставен край път на всеки километър; камък. И сега още стоят, навярно, малките самотни здания на постовете, стоят и белите километрични камъни, побити върху ниски зелени могили. Й. Йовков, Разк. III, 69. На завоя при черквата шейната се занесе на една страна, удари се в километражния камък. В. Нешков. Н, 39. Котлен камък. Спец. Подобна на камък кора, която се отлага по вътрешните стени и дъното на готварски съдове, нагреватели, парни котли и др., при загряване на твърда, варовита вода в тях. Котленият камък (накипът) е лош проводник па топлината. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 291. За поддържане чистотата на котела и за намаляване разхода на горивото се употребява специален препарат, който не позволява да се образува котлен камък. Кременни камъне. Остар. Кремъци. Кременни камъне, които издават искри, кога ги удряме с огнила. Д. Мутев, ЕИ, 124. Литографически камъни. Остар. Печат. Варовикови или мраморни камъни, с гладка повърхност, които се използват при каменния печат. Той [Мюнхен] вади много бира и върти търговия с литографически камъни. С. Бобчев, ПОС (превод), 168. Магнитен камък. Остар. Магнетит, желязна руда. Естественият магнит, който наричат още магнитен камък, е железен окисъл (съединение на кислород с желязо). И. Гюзелев, РФ, 335. Меден камък. Хим. Междинен продукт при добиването на мед от руда, представляващ сплав от меден сулфид и железен сулфид. Металната мед се получава чрез преработка на меден камък. Мермереи камък. Остар. и диал. Мрамор. — Дано ми даде господ дни да издигна новата черква! .. От Италия ще поръчам мермерен камък. А. Каралийчев, ПГ, 16. Надгробен камък (съкр. камък). Гробен камък. Остар. Художествено обработен камък, който се поставя на гроба на починалия, като обикн. се изписват имената и годините на раждането и смъртта му. Тя [майка ми] вече не станала до самата си смърт — 17 януария 1829, според както свидетелствуваше до няколко години насетне гробният камък на св. Костадин. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр II, 26. Пробен камък1 Спец. Вид камък за изпитване на благородните метали. Разбоен камък1. Диал. Камък, който се поставя като тежест на домашен тъкачен стан. Господ ангели прооди: / „Ангели, арахангели, / при Дойна да си идете, / при Дойна богаткинята, / че да ми Дойна довтаса / с нейни разбойни камъни, / манастир да си изкарам.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 303. Разбоен камък.2 Остар. и диал. Метеоритен отломък, камък, използван обикн. в народната медицина за лечение на болести. Желязото се намира най-много ситно като пясък, още и смесено .. Чисто са сполучва твърде рядко, повече в разбойните камъни, които са някога само от чисто желязо. БО, 1846, бр. 2, 7. По негде си ги казват разбойни каменя, т. е. каменя, разбивающи болестта. Г. С. Раковски, БС І, 153. Син камък. Разг. Твърдо кристално вещество, хидрат на медния сулфат, което е с ярко син цвят и се употребява в земеделието против някои заболявания на растенията, за дезинфекция и другаде. Костадин пристигна в лозята към четири часа .. Само оляните със син камък каци и окачените дрипи по коловете показваха, че наскоро хората са пръскали. Ем. Станев, ИК I и II, 162. Скъпоценен (безценен) камък (съкр. камък). Скъп (безценен, драгоценен, многоценен) камък. Остар. Прозрачен, безцветен или красивоцветен минерал, който има голяма твърдост, пречупва силно светлината и се употребява в техниката и бижутерията. Дрехата се гънеше като знаме, бледосиня, със сърмени едри везби, обсипани със скъпи камъни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 132. Сух камък. Вид градеж, при който камъните само се нареждат един върху друг, без да се спояват с хоросан, цимент и др. Отишел беше при насрещния зид, наполовина из мазан с вар, наполовина сух камък. Й. Йовков, Разк. II, 83. Точилен камък. Кръгъл, зърнест, изгладен камък, който се поставя на въртяща се ос и служи за наточване на коси, ножове, брадви и др. В природата и в техниката се среща често въртеливо движение. Такова е движението на маховото колело, на точилния камък, на осите на становете. Физ. IX кл, 1958, 143. Хромелен камък. Камък на ръчна мелница. Вретеното ѝ[на жената] било дебело, колкото кроеното на стан, а прешленът ѝ — колкото един хромелен камък. Нар. прик., Христом. КМ II, 170.
~ Бързам (разбързал съм се, мърдам се) като на воденицата долния камък. Диал. Ирон. Никак не бързам, много съм бавен, муден. Бъхтя се ο дърво и ο камък. Диал. Постоянно работя, много съм трудолюбив. Връзвам / вържа (окачвам / окача, слагам / сложа) <воденичен> камък на врата (шията, раменете, плещите) на някого. Разг. Създавам някому големи трудности, правя живота му извънредно тежък. Да отиде ли при турците и да ги моли да бъдат закрилници на българите, когато дойдат войските им? Тази мисъл сложи воденичен камък на плещите му [на Вълко]. К. Петканов, П, 111. Да се помене зло под камък; да стои зло под камък. Диал. 1. Нека не се чуе, да не се говори, да се премълчи нещо лошо за някого. 2. Остар. Да умре (за турчин). Да се помене под камък. Диал. Да се забрави, да не се чуе вече за някого или нещо. Да спи зло под камък. Разг.; Да спи куче под камък. Диал. 1. Да не се разговаря, да не се припомня нещо лошо за някого. — Кажи нещо за себе си — глезеше се тя с примижали очи. — Чухме, че си бил арестуван .. — Размина се, бях арестуван, щяха да ме съдят, но да спи зло под камък — засега отървах кожата. В. Нешков, Н, 122. Мина сватбата, Теньо се прибра около булката си, поувлече се в работата си, укротя. — Е, да спи зло под камък — кръстеше се майка му. — Барем на стари години и аз да видя хубавко. Г. Караславов, Избр. съч. II, 70. 2. Остар. Да умре (за турчин). Да хвърлиш камък, ще удариш куче. Диал. За подчертаване, че лошите хора са станали много и често се срещат. Долен камък. Диал. Човек, който е подчинен, зависим от някого. Той нищо не може да ти помогне, той е долен камък там и не му се слуша думата. Дърво и камък се пука. Разг. Много голям студ е, времето е много студено. Върла зима върлувала тогава. Студ и скреж — дърво и камък се пукат. А. Каралийчев, ПС I, 125. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той [Левски] пее и се весел. Хр. Ботев, Съч. 1929, 384. Дърво и камък се пука (пукна). Диал. Много голяма суша е, много е горещо. — Че то — суша, суша, дърво и камък се пукна, а от небе — ни капка... Ц. Церковски, ТЗ, 127. — Ха-а-а-а, развилнели се бяхте, ама тъй за вас! Суша — дърво и камък да се пукне. Ц. Церковски, ТЗ, 130. Държа (крия) камък в пазвата си. Разг.; Държа (крия) камък в пазухата си. Диал. Имам хладно, безразлично или потайно държане, не съм искрен в поведението си. — Да, но да работиш с нас — това значи сърцето ти да бъде отворено, никъде да не оставяш и най-малко местенце за скрити и потайни мисли. А вие май имате такива местенца? Май криете камък в пазвата си? В. Нешков, Н, 200. — Ако моята глава и да ми заповяда да държа камъка в пазухата си и да бъда, доколкото е възможно, по-хладнокръвен, то, за моето несчастие, езикът и сърцето ми са не повиняват. На душата ми е тежко. Аз искам да изкажа болките си. Л. Каравелов, Съч. VIII, 72. Дялан камък. Разг. Човек, който е опитен и може да се справи с всичко, което му се възлага или трябва да направи. — Ти пък кой си и какво искаш? — разсърди се Бреговата. — Спокойно, спокойно! — зашътка оня. — Аз съм, така да се каже, дялан камък, за всичко може да потрябвам. Стар кадър.... Кл. Цачев, В, 150. Един хвърлей камък. Разг. Съвсем малко разстояние. Така урвата на Бричебор е изключително облечена с гора от иглолистни дървета: ела, .., смърч, а отсамната урва — от листнати: бук, явор, .. В милионите ели — рядко някой бук, и обратно! А един фърлей камък има от едната до другата! Ив. Вазов, Съч. XV, 17. Една <ни> торба камъни не струвам. Разг. Съвсем нищо не струвам. Твоят имот торба камъни не струва. Завивам / завия под камък нещо. Диал. Прикривам нещо, направям да не се чуе, да не се узнае нещо. Залостил съм си главата между два камъка (две плочи). Диал. Изпаднал съм в тежко, затруднено положение. Знаят ме и камъните. Диал. Много съм известен. <И> на сух (гол) камък се нахранвам (ще се нахраня). Разг. Практичен съм, винаги намирам начин да си изкарам прехраната. Камък (камъни) в нечия градина; камък (камъни) по нечия глава. Разг. Упрек, укор или подмятане по адрес на някого. — Благодарим ви за поканата, господин поручик — .. — но ние тая вечер още не знаем къде ще спим. — Това е камък в моята градина — усмихна се поручикът. — Но мисля, че можем да наредим нещо. П. Незнакомов, СП, 52. Камък<а> да стисне (хване), вода ще пусне; от камък<а> вода ще изстиска. Разг. Много е силен, як. Тя [Йорданка] знаеше, че той [Мильо] е здравеняк, камък да стисне, вода ще пусне, няма да се даде на холерата, но все пак... Ст. Мокрев, ЗИ, 48. А какъв силен човек беше той — от камъка вода ще изстиска. Д. Талев, ПК, 77. Камък върху (на) камък не остава / остане. Книж. Напълно е унищожено, всичко е превърнато в развалини. Там, където не беше оставил [ромейският император] камък върху камък, израстваха като по чудо нови крепости .. — сякаш българите трупаха по пътя му все нови и нови планини, като строяха отново срутените си крепости. А. Дончев, СВС, 562. Камък ми лежи (тегне, тежи) на сърцето (душата, гърдите). Разг. Много ми е мъчно, много ми е тежко от нещо; изпитвам голяма мъка, скръб. Старият не остави сина да се изкаже. Той знаеше какъв камък му тежи на гърдите. ВН, 1952, бр. 166, 4. Иван бил замислен. Из сичко са видело, че на душата му лежи тежък камък. Л. Каравелов, Съч. V, 62. Камък ми ляга / легне на сърце<то>. Диал. Камък ми пада / падне на сърце<то>. Разг. Става ми много мъчно, много тежко. — Трябва да махнем децата, трябва да ги заведем по-надалеч в гората, та да не могат пак да намерят пътя. Иначе няма спасение за нас. Камък паднал на сърцето на мъжа и той си рекъл: — По-добре да разделим с децата и последната хапка. А. Разцветников, Сн (превод), 25. „При татка искам да ида, / при татка в Стара планина. / .. / Зави са майка, замая — / камък ѝ падна на сърце. Хр. Ботев, Съч. 1929, 33. Камък ти на сърце. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш. Като воденичен камък на врата (шията) на някого съм (тежа). Разг. В тежест на някого съм, пречка, затруднение за някого съм. — Ти не мисли за мене. Аз искам да си жив, да си свободен. Няма да те задържа, та да попаднеш някой ден в ръцете им [на турците]. Като се омъжих за тебе, не ща да съм камък на шията ти. Д. Талев, И, 359. Като камък здрав (корав, твърд). Много, изключително здрав (корав, твърд). — Остарях, синко, разхлопах се като разсъхнала кола... доскоро бях здрава като камък, зъб не бе ме заболявал... Г. Караславов, Избр. съч. II, 111. Хлябът е от три дена и е корав като камък. Като на куче камъка ми е мил. Диал. Ирон. Никак не ми е мил. Като под камък раста. Диал. За дете — бавно раста, слабо, хилаво съм. Затова и жена му отрано побеля, а петте невръстни деца .. бяха жълти, сухи и изпити, сякаш раснали под камък, сякаш никога не бяха виждали слънце. П. Михайлов, МП, 34. Крайъгълен камък. Книж. Най-важната, най-съществената част на нещо, основата на нещо. Благодарение също на богатството на звуковите и формалните си качества е станал [Кирило-Методиевият език] крайъгълен камък на науката за сравнителнотο изучаване на славянските езици и народи. Б. Ангелов, ЛС, 149. Жената според сърцето си е по-горня от мъжа, а сърцето е основанието и крайъгълният камък на человеческата природа. Π. Ρ. Славейков, ПВЖ (превод), 122. Навдигам / навдигна камъка някому. Диал. С хвалбите си спомагам да се повиши самочувствието на някого, да се самозабрави. На дявола камък в ушите. Диал. Възклицание, с което се изразява пожелание да не се случи нещо лошо. И пое работата Здравко; неделя-две, тъй потръгна, поспоря всичко. Но дяволът — камък в ушите му — не стои мирно, изтика и Здравка. Ц. Церковски, Съч. III, 249. На дявола торба камъни. Диал. Възклицание, с което се изразява пожелание да не се случи нещо лошо. На един хвърлей камък. Недалеч, съвсем наблизо. Сунгурларци са на хвърлей камък от тях, а пък добивът им от грозде е по-малък. Ст. Станчев, HP, 190. На калето камъни влачило. Диал. Ирон. Казва се за месо от стар добитък, което, приготвено за ядене, е жилаво и безвкусно. На камък трева пониква / поникне. Разг. Настава голямо плодородие. Трева е поникнало и на камък. Такава зеленина е навън, .. Сред кръчмата беше се изправил Йови и разправяше: — .. Бе брате, то едни ниви станали, да им се не нагледаш. Й. Йовков, ΒΑΧ, 196. Не бий бога с камъни. Разг. Не бъди неблагодарен. Не сосват ми ни черните камъни. Диал. Много съм алчен, всичко грабя от другите. Не съм бил (замерял, гонил) бога (господа) с камъни; бога (господа) ли съм бил (замерял, гонил) с камъни. Разг. Не съм извършил непоправима грешка, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. Няма нищо! Други зема / тази, що си нявга любил; / но и за теб моми има: / бога не си с камъне бил. Хр. Ботев, Съч. 1929, 22. Не съм на гроб камък; да не съм на гроб камък; на гроб камък ли съм. Разг. Не съм нещо безчувствено или излишно, заслужавам внимание. Ние го [бай Петър] отминахме, защото знаехме, че не можем да вземем на босия цървулите. Тогава народният човек се дигна оскърбен; — Хей момчета, защо не спирате каруцата пред моя дом? Ами, ча аз да не съм на гроб камък? Хубава работа. А. Каралийчев, НЗ, 56. — Хак му е. Два пъти да му отрежат шията, пак му е малко. Че тая България да не се освободи за него? Другите на гроб камък ли са? Ст. Чилингиров, ПЖ, 21. Не съм хвърлил камък за някого, нещо да ме заболи ръката. Диал. Не ми е мил<о>, не го ценя, защото не ми струва труд, не съм полагал грижи за него. Не хвърлям / хвърля камък в рядка кал. Разг.; Не хвърлям / хвърля камък в рядко лайно (говно). Грубо. Не се заемам, не се залавям с нечестен, долен човек, който може да ме очерни, да ми навреди или не се меся в непочтени дела. — Не, не, подлеците не стига да ги презираш, трябва да ги накажеш... — Що ти трябва! В рядка кал камък не хвърляй, ще те опръска. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 80. Бойчански не настоя. Реши да не хвърля камък в рядка кал. И. Петров, MB, 94. Счетохме за необходимо да направим тази характеристика на драскачите около този пасквил, за да дадем на нашите читатели да знаят, че е обидно да отговарят на инсинуациите, които се подхвърлят из него по разни адреси, тъй като то би значило да хвърляш камък в калта. Пряп., 1903, бр. 17, 4. Няма да живея с камъните. Диал. Няма да съм вечно жив, да си поживея сега. Основен камък. Книж. 1. Обикн. в съчет. с полагам — поставям началото на някаква дейност, на някакво дело. Ако г-н Богоров първи повика сега за това, първ е и който положи основния камък за съзидаването на общия български език. Ч, 1875, бр. 9, 412. Основният камък, .., на дружеството пък бил положен от Η. Μ. Тошков, който записал 15000 рубли (..) и затова бил избран за първи почетен председател. М. Арнаудов, БКД, 122. 2. Най-важният, най-същественият момент от някаква дейност. Цялата постройка на обвинението им, .., губеше здравата почва под себе си и рухваше изведнъж като картонена кула. Защото основният камък, на който те градяха всичко, беше отмъщението. Й. Йовков, Ж 1945, 233. Ние виждаме, че християнските императори считале религията за основен камък на всичкия господарствен живот. ПСп, 1876, кн. 11-12, 58. Остър камък. Разг. Рязък, несговорчив човек, с когото мъчно може да се живее или да се върши обща работа. И самси войводата ми каза онзи ден: “Ти догде не влезеш помежду им, те няма да се сдобрят; и двамата са остри камъни.„ Ц. Гинчев, ГК, 156. От дърво, от камък да се намери (да се направи) нещо. Диал. Непременно, по какъвто и да е начин, на всяка цена да се намери (да се направи). “Давам ви една неделя време и искам отгде да е— от дърво, от камък — да ми намерите жито за семе.„ Нар. прик., Христом. КМ II, 188. Пада / падне (сваля се / свали се, смъква се / смъкне се) <воденичен> камък от гърба (плещите, раменете, сърцето) ми. Разг. Освобождавам се от някаква мъка, скръб, грижа; олеква ми. — Няма го вече! Няма го, .. И сама тя — нито тогава, нито по-после някога — можа да разбере за какво бе заплакала в онзи миг — дали от радост, че падна камъкът от сърцето ѝ, или за бащата на детето си. Г. Райчев, ЗК, 240. На Кузман се стори, че от плещите му падна тежък камък. Слава богу, тук никой не ме позна! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 360. Под дърво и камък търся (диря). Разг.; Под листо (шумка) и камък търся (диря). Диал. Навсякъде търся (диря). Ще съумее ли да се спаси той [Васил Левски] от това нечовешко преследване? Не го ли дирят под дърво и камък? Ст. Дичев, ЗС II, 701. — Що правиш на вълка в устата? Полицията те дири под камък и шумка, цялата Конювица обърна надолу с главата. А. Каралийчев, НЧ, 47. Под камък да остане. Диал. Нека не се чуе, нека не стане (употребява се, когато се каже нещо лошо). Подмладил съм се с младите камъни. Диал. Ирон. Употребява се като отговор, когато се каже на някого, че се е подмладил. Пренеси кал, камъни, па легни спи. Диал. Подигр. Употребява се, когато се възлага на някого да свърши някаква тежка работа, без да се съобразява, че той не може да я свърши изведнъж и без да си почине. Пробен камък2. Книж. Нещо, което служи за изпитване какъв е характерът, същността на някого или нещо, обикн. с оглед на неговите добри страни. За влюбените отдалечението е пробен камък: то или превръща обичта в мъчително томление, или я погребва завинаги. М. Кремен, РЯ, 462. Настъпващите избори са пробният камък за тяхното [на избирателите] умение — доколко те могат да ценят и да отстояват общите интереси на стрината. Бълг., 1902, бр. 448, 1. Ръцете ми са като под камък. Разг. Възпрепятстван съм от нещо в действията си, не мога да предприема нещо поради някаква пречка. — Нали през денеси ни умря единият кон, от тогаз ръцете ни са като под камък. Й. Йовков, ЖС, 103. С един камък два ореха бруля. Диал. С минимално усилие постигам двоен успех. Слагам / сложа камък на сърцето някому. Разг. Причинявам мъка някому; наскърбявам, оскърбявам. С моите камъни по моята глава. Разг. С моите доводи, средства, начини, доказателства — срещу мене. Удрям / ударя (спирам / спра) на (о) камък; удря ми / удари ми косата (брадвата, секирата) ο (в, на) камък; удря ми се / ударн ми се косата (брадвата, секирата) ο (в, на) камък. Разг.; Бия на камък. Диал. Оставам излъган в очакванията си, претърпявам неуспех в нещо. Обикалях много служби, .., влизах при много началници. Но навсякъде ударих на камък — няма и няма за мене работа. ЖД, 1968, кн. 5, 6. Наближаваше обед, а усилията на бай Нончо започнаха да бият на камък. А. Гуляшки, СВ, 109. У мене и ореха, и камъка. Диал. Имам всичките възможности да извърша нещо; мога всичко. Философски камък. Книж. Въображаемо вещество с чудотворни, свръхестествени свойства, идеал на средновековните мислители. Средновековните мислители търсят начин да получат чудотворното вещество “философски камък„, който може да превръща неблагородните метали в злато, да лекува неизлечими болести и да възвръща младостта. Хим. XI кл, 1965, 5. Хвърлям / хвърля камък в блато<то>. Разг. Чрез думи или действия раздвижвам някаква среда, колектив и др., в който има нередности, консерватизъм, инертност. Младият Сарайдаров се опита да хвърли камък в това блато от лениви и благопристойни госпожици и получи само чай и сухи сладкиши. И. Петров, ПР, 64. Хвърлям / хвърля камък върху (по, на) някого. Обявявам се против някого, като го клеймя, обвинявам, осъждам. Същите хора, които през пролетта хвърляха камъни по къщата на Догановите, сега бяха готови да вдигнат ръце и хвърлят камък по стопанството. И. Петров, MB, 159. Отначало, когато Минчо цял се оплете в селските работи и отвсякъде взеха да го търсят по неговите партизанлъци, старата се опита да го възпре. “Тия, дето сега се бориш за тях, първи ще хвърлят камък върху тебе...“ Г. Караславов, Тат., 17. Хвърля / хвърлям камъка от пазвата си. Диал. Разкривам това, което ме измъчва; признавам си. Хвърлям / хвърля камъка от сърцето си. Разг. Освобождавам се от някаква мъка, от нещо, което ме измъчва, което ми тежи. Хвърлям / хвърля камъни в градината на някого; хвърлям / хвърля камъни в нечия градина. Разг. Правя намеци, подмятания за някого; намеквам нещо за някого. Хвърлям / хвърля камък подир (след) някого. Диал. Употребява се за случаи, когато се изразява пожелание някой, който си отива, да не се връща повече. Избраниците на полицията вече напуснаха шумната столица .. Лек им път! Не ние ще хвърлим камък подире им. Г. Кирков, Избр. пр I, 35. — Койно, — наставнически каза учителят, — ние те изключваме, но това не значи, че си станал по-лош от другите в селото и че хвърляме след тебе камък. X. Русев, ПС, 88. Хвърлил камък, та го заболяла ръката. Диал. Ирон. Употребява се, когато някой иска признание, похвала за нещо, което уж е свършил. Чукам камъни. Разг. Намирам се, работя в затвор или в трудововъзпитателен лагер. — Слушай, Момешки, все пак въпросът с комунистите в това село си остава за нас открит .. — Трябва да премахнем шивача .. — Ще го пратим да чука камъни една година и готово! К. Калчев, ЖП, 261. Чукам (бия) си главата с два камъка. Разг. Скърбя, окайвам се за сполетялото ме нещастие. — И докато да нейдем доктор, свърши то, златното ми дете, отиде си и ме остави да си чукам главата с два камъка. Г. Караславов, ОХ III, 192.
— Други (диал.) форми: ка̀мак и ка̀мик.