КАМЪНА̀К, мн. -ци, м. 1. Само ед. Събир. Много камъни на едно място. Джангозов помогна на двете момичета да стъпят на някакъв струпан до линията камънак и сам се качи при тях. Ем. Манов, ДСР, 276. Залегнали зад камънаци и скали в урвата, обградените отговаряха разкъсано. Ст. Дичев, ЗС II, 59. Крепостният площад си стоеше както е бил от деня на построяването, но по него се валяха купища тухли и смит хоросан, .., камънак и греди. Д. Добревски, БИ, 174. Горската пътека — / тръне, камънак — / стръмно се извива / в гъстия лещак. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 237.
2. Само мн. Големи камъни. Реката се вие между скалите, .. На някои места, между продълговати камънаци, тя се дели на улеи. Ил. Волен, МДС, 210. Те [реките] потекоха към Дунава буйни, мътни, пълноводни, повлекли в снежните си води кални парчета лед, камънаци и пръст от планинските пороища. Ем. Манов, ДСР, 480.
3. Камениста почва, земя. — Отваряйте си очите — тази земя трябва да стане наша! Стига сме стояли в камънаците. Орете и знайте, че всичко това е ваше! К. Петканов, ЗлЗ, 37. — Само камънакът ще иде под водата, цялата тая Крещ, дето напролет само кокичета ражда и трева за овцете по нея не никне. Ст. Даскалов, СЛ, 153. Над скали и сипеи балкански, / де не стъпял е човешки крак, / блика извор, ручей се разлива / из безплоден камънак. К. Христов, Кр, 44.
— Други (диал.) форми: каменя̀к, камъня̀к.