КАМЪНА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Каменар1; камънарин. — Забавиха ни камънарите. Искат да им платим, дето са вадили камъни за човека. П. Тодоров, Събр. пр II, 421. Дори и сюжета съм вече разработил .. Стар камънар, който дяла воденични камъни, живее в усамотена колиба с жена и дъщеря. С. Казанджиев, СбАСЕП, 508.