КАМЪНА̀РИН, мн. камъна̀ри, м. Остар. и диал. Каменар1; камънар. Какви мъжаги излязоха синовете му [на Пешо]! .. Големият носи името на дядо си камънарина. А. Каралийчев, НЗ, 72.


Източник: Речник на българския език (онлайн)