КА̀МЪНЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Камъче. През тяхната [на езерата] бистрина се виждаха камънчетата по дъното им. Ив. Вазов, Съч. XV, 137. Покрай ливадата шумоли малка вадичка. Бъбре си тя неспирно с камънчетата и с бурените, що я обграждат. Т. Влайков, Пр I, 283. Тии [диваците] давали големи драгоценности за дребни дарове и с благодарение зимали от испанците стъклени мъниста и шарени камънчета в замяна с папагали и сладки плодове. Лет., 1873, 127. Щеш пазиш добре да му [на детето] не влизат в ръце погибелни и пакостливи нечта, .., каквото напр. стъкло, остри камънчета, нож, ножици и пр. Й. Груев, КН 7 (превод), 114-115.