КА̀МЪЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от камък; малък камък. Райчо и кучето се сгушиха, за да им бъде по-топло. Но Райчо не заспа. Калдъръмът беше твърд, камъчетата остри. Д. Габе, МГ, 20. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. Колата спря пред желязна ограда, зад която се белееше настлана с мраморни камъчета алея. Д. Кисьов, Щ, 138. Тя [Емилия Кайосо] обикаля Южна Америка и води разгулния живот на милиардерка. Едно камъче от нейните накити струва десет пъти повече, отколкото цялото състояние на покойния ѝ мъж. Св. Минков, ДА, 69. С див и страшен рев са занасят те [вълните] тозчас назад, като увличат със себе цели облачки от дребни камъчета. С. Бобчев, ПОС (превод), 313-314. Че препасах, мамо, сабя дамаскиня, / сабя дамаскиня с девет огледила, / на връхчеца, мамо, безцяно камъче. Нар. пес., СбНУ XXVI, 89.
◊ Изплювам / изплюя камъчето. Обикн. в св. вид. Разг. Казвам нещо, което дълго съм премълчавал. Елисавета се престраши: — Какво ще кажеш — .., ако ида и се запиша за трактористка в станцията? И въздъхна облекчено — камъчето беше изплюто. А. Гуляшки, МТС, 317. Салчо изплю камъчето, .. Завистта му към Христофор, спотайвана в друго време, излезе наяве. Б. Болгар, Б, 38.