КА̀МЪЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Каменен. Тя [черквата] се отличава по камъчения си зид, по керемидения покрив, по белосаните отвън стени, по които се чернеят четвероъгълни прозорчета, препречени с гъста на̀кръст желязна решетка. Р. Блъсков, СбНУ XVIII, 550. Откъм юг и север беше обиколен [долът] с високи бели камъни; откъм изток — с висока камъчена стена, зад която окото се изгубваше в разцъфтяла пъстра поляна, в стръмнини, нашарени с цветя, в гори зелени. Д. Войников, PC, 79.