КАМЪЧЍНА ж. Диал. Увел. от камък. Мясили една хлебина чуречина като воденишка камъчина. Т. Панчев, РБЯд, 156.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник oт H. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)