КАМЪШЛЪ̀К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Място, където расте много тръстика. Приведени [четниците], заизтичваха един подир друг към сухите камъши край блатото .. Ето, камъшлъкът вече свършва, турци наоколо не се виждат. Ст. Сивриев, ПВ, 34.
— Typ. kamişlik.