КАМЪ̀ШОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Тръстиков. Наблюдавал съм бой между коне в делтата на река Дунав. Камъшовите разливи там са пълни с дребни рошави кончета. Й. Радичков, НД, 38. По-добре и no-млого от другите человеци можали славяните да стоят под водата: земали в устата си дълги пробити камъшови пръчки, така щото тия пръчки излизали над водата, и с такова средство продължавали дишанието си, оставали незаметни в дълбочината. 3. Княжески, ВИ, 13.