КАН1, ка̀нът, ка̀на, мн. ка̀нове, м. Истор. Хан. Титлата на българския владетел е звучала кан, така е и записана. Й. Вълчев, СКН, 354.
КАН2 ж. Диал. Птицата каня.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
