КА̀НА1 ж. 1. Малък съд за вода, вино и др. под., изработван от различен материал (порцелан, стъкло, глина и др.), с дръжка и с широк отвор с улей за изливане на течността. На един дървен стол беше сложено парче огледало, до него леген и кана с вода. Вл. Полянов, ПП, 60. Вечерята беше една от най-богатите вечери, каквито мастор Кальо е виждал в живота си .. Посред трапезата, стърчеше пълна кана с червено вино. Ц. Церковски, Съч. III, 220. Между сечивата, стърготините и разните дървени късове по масата се виждаше доста голяма, поочукана пръстена кана. Д. Талев, ЖС, 255. Там [на масата] имаше сложени една в друга чисто измити чинии. Малко по-настрани лъщеше стъклена кана, до половина с вода. Г. Райчев, ЗК, 20. Ние развълнувани разглеждахме ритоните, изящните кани .., прекрасната голяма амфора за охлаждане на виното с лед. А. Каралийчев, ОФ, 1950, бр. 1833, 4.
2. Количеството течност, което се вмества в такъв съд. Каква беше тяхна [на момите] гозба? / Бяла пита пресеяна, / черно пиле препечено, / кана вино донесено. Нар. пес., СбВСт, 636.
— От нем. Kanne.
КА̀НА2 ж. Диал. 1. Намерение, накана. Татко му йе на тугина, / кана имат за идение. Нар. пес., СбАИ, 282. И той [байрама] защим ще да дойде, / га немам руба да нося. / Канана ми е паднала. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 43.
2. Закана, заплаха. Скръцна зъби цар Василий, острашна кана се закани: / ако бог ме жив остави / Цариграда да пристигна, / каза ще ти, Кракро враго, / ще повдигна навръз тебе / все, що мъжко в цяло Гръчко. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 354.
КА̀НА3 ж. Диал. Гощавка вечерта срещу службата за някой светия, светец; заслуга2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
КА̀НА4 ж. Високо градинско цвете с големи елипсовидни листа и съцветие от едри, червени, асиметрични цветове. Canna indika. Всяка есен градинарят вадеше грудките на каните и гергините, а напролет отново ги засаждаше.
КАНА̀ ж. Къна. Край лумнали огнища над медени тави / те сладко не варяха. /И не плетяха меки шалове. / И не избелваха лицата си с помада. / И не измиваха косите си с кана. ЖД, 1967, кн. 10, 8.