КАНАЛИЗА̀ЦИЯ ж. 1. Система от тръби, помпи, подземни канали и др. за отвеждане на дъждовни и отпадъчни води от жилища и предприятия в населени места. Кварталът беше бедняшки и типично селски, .., из улиците му нямаше още никаква електрическа мрежа .. Канализация също нямаше и помийните вади от дворовете се изливаха направо в канавките на улиците. Д. Ангелов, ЖС, 90. Отвикнала от тия неравни улици, постоянно разкопавани за канализация и водопровод .., тя [Лора] се мъчи да прикрие с усмивка неприятната си изненада. М. Кремен, РЯ, 609. Стигна [Асен] тръбата на канализацията и продължи да копае, като разшири дупката. Работеше бързо и беше потен. Д. Кисьов, Щ, 470. При завоите, когато няма друга възможност, се проектират пътни платна с едностранни наклони, при които водоотвеждането се извършва чрез подземна канализация. К. Груев, ПГ, 423. Градска канализация.

2. Прокопаване на отводнителни канали; канализиране. От двадесет години насам непрекъснато нещо се мери, копае, разкопава, насипва, смъква се калдъръмът, след това пак се вдига и. .. постоянно се работи, а тази работа там в общината на официален език се нарича веднаж нивелация, друг път канализация. ВН, 1955, бр. 184, 4.

— От фр. canalisation, нем. Kanalisation или рус. канализация.


Източник: Речник на българския език (онлайн)