КАНДЍСУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кандѝсам, -аш и (диал.) кандѝша, -еш, мин. св. кандѝсах, непрех. и прех. Кандисвам. Во сите работи лисицата им заповедуала и тертип им клавала: ова вака да било, она онака да било и бидейки и кандисуала со итрищинето незшини, сите я слушале. Нар. прик., СбНУ XI, 123.
КАНДЍСУВАМ СЕ несв.; кандѝсам се св., непрех. Остар. и диал. Кандисвам се; съгласявам се. Нойо сакал на еднио да му я [дъщерята] даит, арно ама друзите не се кандисуале, дори не им даел и ним жени, та да му работат. СбНУ XI, 96. — Кандисуваш ли се, Яна, / тамо да те занеса, / тамо на вашата земя? Нар. пес., СбНУ VI, 43.