КАНДЪРДЍСВАМ, -аш, несв.; кандърдѝсам, -аш и (диал.) кандърдѝша, -еш, мин. св. кандърдѝсах, св., прех. Разг. Увещавам, убеждавам, уговарям, придумвам някого. Два пъти дохождала тя да говори баби ти Минчовици и да я кандърдисва. Т. Влайков, Съч. II, 14. По няколко пъти на ден от минарето ѝ ходжата кандърдисва аллаха да бъде по-милостив към грешните хора. Хр. Бръзицов, НЦ, 175. Мъж ми намериха, горски някакъв по Родопите. Майка ми почна да ме кандърдисва: — Вземи го, да даде име на детето. ЖД, 1968, кн. 5, 4. — Чуйте, я кажете: кога ще ви женим?— Тя не иска, .. Как не я кандърдисвах вече — не дава дума да се издума. Ем. Манов, БГ, 160. — Че те ми и викаха да побягна с тях... Кандърдисваха ме... Аз не рачих. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 202. кандърдисвам се, кандърдисам се, кандърдиша се страд. и взаим.
КАНДЪРДЍСВАМ СЕ несв.; кандърдѝсам се св., непрех. Съгласявам се, придумвам се, скланям. Къде с бой, къде с думи, добичетата се кандърдисаха и тръгнаха. Й. Радичков, ББ, 92.
— От тур. kandirmak. — Други (диал.) форми: кандардѝсвам и кандарѝсвам.