КАНДЪРМА̀ ж. Разг. Увещаване, уговаряне, придумване, кандърдисване. Ние трябва, ако ни грози беда, не с молитви и кандърми да се опълчим, а със сила, с оръжие. Г. Манов, КД, 139. Забрави работа, забрави всичко и все подир мене. Та кандърми, та черпене, хеле скъсахме пазарлъка. Даде две хиляди лева и му оставих телето. И. Петров, ЛСГ, 32. Успяхме с големи кандърми да задържим хората да вечерят. П. Велков, СДН, 315. Гракнали след него [кръстника] и други сватбари, .., де кандърми, де уж на шега им подметнали, .., че няма да го [младоженеца] дадат доброволно. К. Георгиев, ВБ, 56-57. Ще върти, ще сучи, де с кандърми, де с гюрултии — ще ме измъчи, ще ме притесни да се наконтя и избръсна. ВН, 1961, бр. 2934, 4.
— От тур. kandirma. — Друга (диал.) форма: кандарма̀.