КАНЀЛА1 ж. Кора от тропическо дърво от семейство лаврови с кафявочервеникав цвят и специфичен мирис, която се използува като подправка; дарчин. Пред всеки гост имаше по един калаян танур, на който беше насипано по една купчинка дребна сол, по една — чер пипер и чукан карамфил с канела. Ц. Гинчев, ГК, 176. Носеше тепсия с дребни, кафяви курабийки, които миришеха на канела. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. Следвали бюреци с месо, сирене, спанак, риба .. сютляш с различни украси от канела. Хр. Бръзицов, НЦ, 302. В готвенето за приправки и благовония .. служат пиперът, .., канелата (дарчин). Т. Шишков, ПХ (превод), 41.
— От ит. cannella през гр. κανέλλα.
КАНЀЛА2 ж. Канелка. Бозилницата нема канела, а сама чеп. — Ама аз съм скрил там едно котле. Като се защура стринка ти по двора, аз ударя два-три пъти с теслата по чепа, та швръкне в котлето, .. Веднъж на ден да си точна, то ми стига. Т. Харманджиев, КB, 533. Бъчвите се затваряха и зимникът се премиташе. Слугите забравяха понякога да затегнат канелите и гроздовият сок почваше да капе в подложените панички. О. Василев, УП, 7. Клатушкайки се, Сандо отиде дома си, .. Слезе в мазето с каната да си наточи винце и тъкмо завъртя канелата на бъчвата, падна. Никой не знаеше, че е в мазето. Ст. Даскалов, СЛ, 81.
— От ит. cannella през гр. κανέλλα.