КАНЀЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до канела1; който е от канела. Под средния полилей сложиха няколко маси, застлани с чисти покривки, върху които положиха голямото коливо на Джупунката. .., а край него селянките наредиха житото, хлябовете, сутляша с канелени кръстове, чашки с мед и евтини сладкиши. Ем. Станев, ИК III и IV, 513. Канелена есенция. Канелен прах.
2. Който има цвят на канела1; кафявочервеникав. По широкия път над реката натоварени коли с шума. Едър селянин с тежки канелени мустаци, .., бос спира колата. З. Сребров, Избр. разк., 231. Светлите канелени очи го гледаха вече открито и спокойно, с ласкавата насмешливост на човек, който знае за ближния си повече, отколкото ближният за него. Ем. Манов, БГ, 210-211. Наоколо върху гумени постилки и пъстри хавлии се бяха проснали мъже и жени с изгорели тела, канелени, червеникави, златисти или саждивокафяви. Б. Райнов, ДВ, 18. Сега вече и той виждаше цяла колонка от малки крокодилчета с широки, покрити с люспици опашки. .. Кожата им бе прошарена с бледозелени и канелени ивици. Гр. Угаров, ПСЗ, 542. Все така неподвижна беше канелената шума по клоните, все така сребрееха паяжините, оплели храстите с нанизани по жиците им капки роса. Г. Мишев, ЕП, 113.
◊ Канелена почва. Глинеста ръждивочервеникава почва с бедно съдържание на хумус.