КАНЀЛЕНОЧЕРВЀН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има кафявочервеникав цвят със засилен червеникав оттенък. Косата му беше станала по-корава, навярно от морската вода; изпръхнали от вятъра, устните му бяха канеленочервени. А. Наковски, МПП, 187. В горите на Камерун [Западна Африка] живее бръмбарът голиат, .. Той има канеленочервени корави криле. ВН, 1959, бр. 247, 4. Той [купритът] има червен до оловносив цвят, канеленочервена до кафявочервена черта. Г. Георгиев, МП, 146.
2. Като същ. канеленочервен. Канеленочервен цвят. Жената беше с рокля в канеленочервено.