КАНЀЛКА ж. 1. Чеп на бъчва или каца с каналче за източване на течността, което се отваря и затваря с врътка; канела2. Ние слизаме с каната в мазето, минаваме покрай бъчвата със скривалището, спираме при другата и завършваме канелката. В. Бончев, АП, 59. Двамата цигани хамали, които се бяха качили на колата, .., дотътриха бъчонката до края на платформата и скочиха долу. Единият раздрънка няколко алуминиеви канчета, а другият хвана канелката на бъчонката и я завъртя. Д. Ангелов, ЖС, 96. Кормчията прескочи заспалите пътници, набута бурето, наведе се, завъртя канелката и подложи гърлото си под нея. А. Каралийчев, НЧ, 68. — Не, хаджи, аз няма вече да точа старото вино; аз казах да му залепят и канелките и отдихалото. Л. Каравелов, Съч. II, 106. // Запушалка на шише, колба и под. От извитата медна канелка [на шишето] тече бистрата, парлива течност. П. Спасов, ХлХ, 218. Към кобилицата на чувствителни везни завръзват доста голяма стъклена сфера, гърлото на к»ято може да ся закрива с канелка. И. Гюзелев, РФ, 109.
2. Кран на чешма, резервоар и др. Добри Чардаклиев влезе в кухнята и завъртя канелката на чешмата. Д. Кисьов, Щ, 255.
— Друга (диал.) форма: канѝлка.