КА̀НЕНИК, мн. -ци, м. Диал. Калесник, канатар, канач, каняч. Разпратиха канениците да канят из цяло село, с крондири, останали бог знае от кои времена, окичени с миризлив босилек. П. Росен, ВПШ, 161.
