КАНЀРВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Остар. 1. Църк. Чета на висок глас молитви, които след това пее певец. Той [папа Янко] знаял, че Хаджи Добре много искал да се научи син му да канерва в черква. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 306. Попът вървеше бавно и пееше проточено молитвите, които старият клисар, .., канерваше със задавения си глас. Елин Пелин, Съч. III, 90. — И ще ги [момчетата] учиш, и в черква ще канерваш. П. Тодоров, Събр. пр II, 339. Докато слушаше нестройния хор на учениците, доведени нарочно, за да държат исо на даскал Мираза и да канерват на аналоите, митрополитът често поглеждаше към малката група на чорбаджиите. А. Христофоров, А, 212. Който от учениците знаеше да запише само името си и да пее и канерва в църква, той ся почиташе от вейте други за най-учен. СбПер. п, 57.
2. Прен. Диктувам (Ст. Младенов, БТР).
3. Прен. Подсказвам, суфлирам. Само че неговата роля е дълга, а ти нямаш памет и чакаш се суфльорът да ти канерва. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 81.
— От гр. κανοναργέω.