КAHЗО̀ м. Диал. В клетва — дявол. Канзо, невинна клетва: зел те канзо, да те земе канзо и т. н. — равни по мисъл и сила на зел те те гяволо. СбНУ XLII, 115.
— Друга форма: кандза̀.
