КАНИБА̀Л м. 1. Човекоядец, людоед. Под силната светлина на рефлекторите, с глъчката, виковете и смеховете си залата приличаше на място, в което пируваха канибали. Д. Димов, Т, 91.
2. Прен. Човек, който проявява голяма жестокост. Да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва, .. това е варварщина на канибал. Ив. Вазов, Съч. XI, 101-102. Останали са страшни и неопровержими документи от людоедството на цивилизованите канибали. Г. Караславов, Избр. съч. III, 167. Тогава съдията отчаяно и безумно зарева към селото: — Ей, хлапе... говедо... канибал... вол... дръвник! Ела! Избави ме! Елин Пелин, Съч. I, 52.
3. Остар. Жител на Антилските острови; карибец, караибец. Антилските острови, .., напред ги населявали караиби или канибали, силен и войнствен народ, които яко стояли насрящо испанците и най-сетне съвсем ся загубили от тия острови. Ив. Богоров, ВГД (превод), 302-303.
— Исп. canibal през рус. каннибал или фр. cannibale.