КАНИБАЛЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Човекоядство, людоедство, канибалство. На времето си беше широко разпространено мнението, че тези островитяни [хавайците] са човекоядци. Но там никога не е съществувал канибализъм. ОФ, 1950, бр. 1737, 4. // Разш. Взаимно изяждане на животни от един и същ вид. Зрителят [на филма] за първи път присъствува на борбата, която се води между левкоцитите и туберкулозните бацили. Научаваме, че между фагоцитите съществува канибализъм. ЛФ, 1958, бр. 44, 3. Не са редки случаите, когато в големите свинарници, където се отглеждат много свине и прасета, между животните избухват свади. Те често довеждат до тежки травми, даже има случаи и на канибализъм. HTM, 1971, кн. 7, 53.
2. Прен. Изключителна жестокост, свързана с унищожение на хора и ценности; канибалство, людоедство. Всички тези писатели [немски писатели антифашисти] можеха да разобличат хитлеристкия канибализъм и варваризъм и да създадат живи и убедителни художествени образи, защото те самите бяха дейни антифашисти. Ст. Станчев, ЛФ, 1956, бр. 2, 4. Чрез призивния глас на Тагор, звучащ протестно против модерния канибализъм на империалистите и в защита на човека и човешката култура, Европа можа да се проникне от мисълта на великия поет — какво е Индия за индийците! В. Иванов, ЛФ, 1956, бр. 4. 4. Чешкият народ пръв изпита канибализма на германофашисткия окупатор. Г. Караславов, Избр. съч. III, 193.
— От фр. cannibalisme или рус. каннибализм.