КАНИБА̀ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с човекоядство, людоедство или с взаимното изяждане на други живи същества. Обаче, .., ако два мъжки или две женски се срещнат в тясно пространство, такава среща завършва с гибелта на единия или едната и канибалско пиршество на победителя. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 86.

2. Прен. Който е свързан с изключителна жестокост, с унищожение на хора и ценности; зверски, нечовешки, варварски, людоедски. Зафанало се отвратително, зверско, нечуто в историята клане, ..: рязане членове, извъртяване очи, игране с ножа по трептящите човешки меса, .. И сега, като възсъздавам в няколко бързо написани редове, с бездушни, бледави слова, тая дивашка, кървава, канибалска епопея, аз в ума си я виждам във всичката ѝ ужасна реалност. Ив. Вазов, Съч. XVI, 106-107. Когато бъдещите поколения поискат да узнаят нещо за канибалската природа на фашизма, .., ще си спомнят винаги за Освиенцим и Бржезинка. Н. Фурнаджиев, МП, 78.


Източник: Речник на българския език (онлайн)