КА̀НИЦА1 ж. Рядко. Умал. от кана1; малка кана.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

КА̀НЍЦА2 ж. Диал. 1. В народната носия — женски тъкан шарен вълнен пояс, широк два-три сантиметра; подвязка, подпаска, попрец (Т. Панчев, РБЯд).

2. Мъжки пояс (Вл. Георгиев и др., БЕР).


Източник: Речник на българския език (онлайн)