КА̀НИЧКА ж. Умал. от ка̀на1; малка кана. Дойде келнерът, постави пред тях чиния с пържени попчета и каничка с розово созополско вино. Ем. Манов, БГ, 150. Миниатюрните канички с мляко и кафе, както и сандвичът с тънка като лист шунка, .., са или някакъв деликатес или просто, че хората в тази страна ядат като деца. Кр. Белев, 3, 11.


Източник: Речник на българския език (онлайн)