КАНЍЯ ж. Диал. Ножница. В целия този смъртоносен арсенал най-ярко се отличава един поставен в черна кания ханджар с черна кокалена дръжка. Н. Хайтов, ШГ, 113. Пропълзях зад главата му и ръката ми напипа тежкия ятаган, вложен в ръбеста кания от биволска кажа. Ем. Станев, А, 228. На кръстовката с „Цар Освободител“ тъпчеше напред-назад един ченгел-мустаклия стражар, препасал сабя в черна кания. П. Мирчев, Е, 13. Размисли са Детелин войвода, / та си събра сабля вов кания, / та да пита уйча си Марко блъгарина, / та да види, какво ще му каже. Нар. пес., СбНУ XIV, 67. — Знаеш ли Радо байова, / де вчера пладне ядохме! / Там съм си, Радо, забравил / двата кавали в кобури / и двата ножа в кания. Нар. пес., СбВСтТ, 276.
— От тур. kini.