КАНЛЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Кръвник; разбойник, харамия. Юначе лудо, та младо! / Не ми е майка карала, / не ми са брата садили, / лю мене ми снощи дадоха, / за поповата делия, / за no-юнак канлия. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ, 289.
— От тур. kanli ‘кървав’.