КАНОНА̀ДНО. Нареч. от канонаден; продължително едно след друго. Противоп. откъслечно, единично. Горящият камион се отдалечи по нанадолнището, попадна в крайпътната канавка и се преобърна. От него продължаваха канонадно да трещят муниционните сандъци. П. Славински, ПЩ, 202.