КАНОНЍК1, мн. -ци, м. Книж. 1. Специалист по църковно право; канонист. В националното събрание депутатът, известният френски каноник Кир, разкритикува речта на министър-председателя Дебре за социално-икономическата политика на правителството. ВН, 1961, бр. 3143, 3. Тук [в лятната резиденция на папа Пий XII] черпят своето вдъхновение не по-малко усъвършенствувани теоретици, първо място сред които заема безспорно белгийският каноник Жорж Леметър. И. Спасова, ЧК (превод), 28, Австрийският каноник Ансберг, който описва този поход, съобщава за нея [Асеновата крепост] следното. Д. Цончев и др., АК, 8.
2. Главен свещеник в катедрала в католическата църква.
— Нем. Kanonik или рус, каноник.
КАНОНЍК2, мн. -ци, м. Книж. Сборник с църковни песни. Каноник, съдържа църковни песни (канони) за разни светии; това име понякога се употребява вместо Номоканон или Книга кръмчая, сборник от църковни правила и закони. Б. Ангелов, ЛС, 134.