КAHО̀CAH, -а, -о, мн. -и, прил. Къносан. Една бяла женска ръка с каносани нокти открехна копринената завеса на кръглото прозорче. А. Каралийчев, ПГ, 103. Ръцете им се сбраха на бравата — отдолу бе нейната ръка — с нежната длан, с тънките пръсти и каносани ноктенца, а отгоре — неговата широка и топла селяшка лапа. О. Василев, ЖБ, 122. Жената милваше главата му с каносана тясна ръка и мълвеше някакви думи, които Акъ бей не чуваше. Ст. Сивриев, ПВ, 140. Ке я [спахията] остаит млада невеста, / ем тельосана, ем каносана, ем каносана, нецеливана. Нар. пес., СбБрМ. 91.