КА̀НСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до кан1; хански. Начело на племето стоял кан (хан), който бил върховен военен предводител. През разглеждания период неговата власт от изборна се превърнала в наследствена. Този процес вървял успоредно с формирането и укрепването на канската лична военна дружина, която била съставена от избрани воини и представлявала ядрото на въоръжените сили на племето или племената. ТВ I, 27.
КА̀НСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на птицата каня.
2. За писък, плач, рев — който е много силен, пронизителен, отчаян. А когато злодеянието стана известно, ти нареди опело за душите на мъчениците, забиха клепала на умряло, кански плач се дигна, мало и голямо настръхна. Ем. Станев, А, 219. Ярост обзела Омуровите войници. Свирепи и безпощадни, те се впуснали из околните селища да палят, убиват, безчестят и плячкосват. Кански писък се понесъл над разорените селища. ТВ I, 120. В ушите ми нахлу някакъв кански рев, който беше невъобразизима смесица от индиански вик на племето апахи, плач на бебе. Тонич, ББК, 190. И през удар, удар върху им се стоварят — / и кански писъци и рев, и стон, и вик. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 265.
КА̀НСКИ нареч. Само в съчет. с пищя — много силно, пронизително, сърцераздирателно, неистово. — Турците глобят, .. позорят и народът пищи кански в робството и няма какво да стори. Ив. Вазов, Съч. VI, 17. — Нищо не си направил, бате Кондо, а си живял само на себе си да угодиш и хич не си искал да знаеш, макар и цял свят кански да пищи от някое зло. Д. Немиров, Б, 94. Пищи сиротинята кански и бяга / при върли лихвари в града. К. Христов, Ст. 191. Селянете кански пищат от турските ангарии. НБ, 1877, бр. 65, 256.