КА̀ПА̀РО, мн. няма, ср. Разг. Предплата, която се дава като част от уговорена цена. — Пазарих вече къщата — капаро още не съм взела .. защото си рекох, чакай най-напред да си похортувам със Станка, че сетне... Г. Караславов, ОХ III, 483. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка. .. Еньо брои капаро. Елин Пелин, Съч. III, 131. Лазар Глаушев развърза кесия и пусна в шепата на Йоана една златна лира: — Това капаро за твоето жито, което ще ми донесеш. Д. Талев, ПК, 383. — Губерите са почти готови, тая седмица ще ги отрежем — .., пък ако вие се откажете от тях, ще ви върнем капарото и ще ги продадем другиму. Ем. Станев, ИК I и II, 167.
— От ит. сараrrа през гр. καπάρο. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език. Годишник на СУ, 1959, 244). — Друга (диал.) форма: ка̀па̀ра.