КАПАСЪ̀З м. 1. Остар. По време на османското робство — наемник във войска, лице, което не е на постоянна служба; капасъзин. Какво оставаше на Абди ага? Да събере дружина от капасъзи и да удари самият той на грабеж към Йени и Иски Загра, към Хасково и Димотика? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 524. От постоянното преминувание на войски, делии, капасъзи и други турци, които минуваха през него [село Чъртовец], .., хората бяха писнали и прежалили бащините си огнища и гробове и бяха дошли в Лясковец за спасение. Ц. Гинчев, ГК, 280.
2. Простонар. Пренебр. Безделник, нехранимайко, хаймана; капасъзин. Ударих нещастника под лявата плешка и острието на ханджара хлътна до дръжката. .. Шемерет бег ме изгледа смаяно. „Ти, казва, гяурино, си знаел да ръгаш, Машалла! Де си се учил бе, капасъз?“ Ем. Станев, А, 216-217.
— От тур. kapisiz.