КАПА̀ЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от капак; малък капак. В средата на металическото му [на бурканчето] капаче имаше малка дупка. Петручио го наведе над чашата с кафе и от него протече тънка струя захар. Ал. Бабек, МЕ, 109. Виолета отвори капачето на чайника. Д. Кисьов, Щ, 467. Тя имаше някакво ръчно часовниче, .. А това отваряне с ножче на малкото му капаче и това чоплене с топлийка в зъбчатото му коремче беше се обърнало за Гърличков па някакво спортно забавление. Д. Калфов, Избр. разк., 212. Своята тетрадка, разбира се, хич и не поглеждах. Нито дори отворих оловеното капаче на мастиленото шишенце. О. Василев, ЖБ, 278. Бойците стискаха пушките до лицата си, отвинтваха капачетата па бомбите. П. Вежинов, ЗЧР, 171. Звънецът отново издрънча силно. Кукушкин предпазливо надигна малкото кръгло капаче на шпионката и погледна навън. М. Марчевски, П, 117. — Ама ти пък нямаш такива капачета на антерията като моите! Т. Влайков, Пр I, 242.
2. Малко парче от гьон или гума, което се поставя отдолу на тока на обувка. После [Катя] изведнъж се засмя, наведе се и почна да пипа тока си. — И без това се клати. Другото капаче изгубих вчера. М. Грубешлиева, ПИУ, 133.
3. Кръгла малка кост, която се намира на коляното на човек; капачка. По цял ден Валентин Чардаклиев наблюдаваше рибите и нещо тихо им говореше, а капачетата на колената му скърцаха и при всяко помръдване много го боляха. Д. Кисьов, Щ, 439. — Лошо ли се удари, тате? — Лошо. Капачето на коляното ме много боли. К. Петканов, П, 82-83.