КА̀ПВАНЕ1 ср. 1. В съчет. с предл. до. Пълно физическо изтощение на силите, краен предел на физическите възможности. Колкото и да ги държеше все нащрек, все под оръжие, не им даваше да се застояват никъде, ни да поспят повечко и това ги уморяваше до капване — те не се противеха. Д. Талев, И, 250. — И вас са будили сутрина, та добре знаете става ли му се на човек, след като миналия ден е играл до капване с другари от махалата. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 10. Чудно, защо именно сега той [докторът] си спомни всичко лошо, което бе изживял с нея... И безкрайно скучните вечери, когато се влачеше подир шлейфа ѝ по излъсканите паркети на БИАД u Военния клуб, изморен до капване... М. Грубешлиева, ПП, 169.
2. Отгл. същ. от капвам1 (в 1 знач.). Капването на няколко капки от крана не означава още, че водата вече е потекла.
КА̀ПВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от капвам2 и от капвам се. Капването на капки в очите да се прави само сутрин и вечер.