КАПЕЛА̀НА ж. Разг. Ирон. Жена от град; гражданка. — Оох, момичета провикна се друга от жътварките, .. — той Захари, си е умрял за селянка! Той, Захари, учен ше става. .. Кой знае каква капелана ше си намери Захари в града! Ил. Волен, БХ, 109.


Източник: Речник на българския език (онлайн)