КАПЕЛЍНА ж. Остар. Книж. Вид малка шапка, носена от жени. Г-жа Евгения Полидора [очакваше] — да разкаже на многобройните си роднини кавгата, .., между Ивана Полякът и булката му, защото не щял да ѝ купи букурещка капелина. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4. — Одеве, преди един час и половина, видях я, накитила се беше, с капелината, с ръкавиците, излазяше по мрак... Ив. Вазов, Съч. XXV, 106.
— Ит. capellina. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език. Годишник на СУ, 1959, с. 245).