КАПЀЛКА ж. Умал. от капела1; капелчица, капелче. Розовата рокля и капелката хвърчаха над зелената ливада. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61. Деца — пременени с басмени шарени блузки и роклички, в корави домашни панталонки, в капелки — бяха наизлезли по улицата. Ил. Волен, МДС, 112. Носеше късичка синя блуза, сини широки панталони и плитка капелка на главата с втъкнато петлово перо. Ив. Вазов, Съч. VII, 85.