КАПЀЛМАЙСТОР м. Книж. Диригент обикновено на военен духов оркестър; капелник. От другата страна на ресторанта се виждаше висок подиум, там свиреше военният оркестър, с капелмайстор Л. К. Калчев, ДНГ, 103. — Жените му се смеят! Какъв младоженец е, викат, като сам си свири на сватбата! А той се смее, ама върви напред като капелмайстор. Ст. Даскалов, ЕС, 57. Тук свири оркестър от бивши военни музиканти под шефството на един бивш капелмайстор. С. Казанджиев, СбАСЕП, 483. През 1886 г. [Емануил Манолов] се връща в България и става учител, по-късно и военен капелмайстор в Асеновград (Станимака). Ст. Грудев, ББ, 26.
— От нем. Kapellmeister.