КА̀ПЕР м. Мор. 1. Пиратски кораб, който залавя чужди на една държава кораби с негласното разрешение на нейното правителство (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
2. Морски разбойник; пират1, корсар, лаз. Каперите плащали на кралете определен процент от своята плячка. Затова каперството всячески се поощрявало от държавата. К, 1968, кн. 7, 27.
— От хол. kapel през рус. капер или нем. Kaper.